Харуки Мураками – Хроника на птицата с пружина {Ревю}

Здравейте!

Започвам седмицата с нещо нетипично за блога. Ревю на книга или не, не ревю, а моето впечатление от нея, усещането, което остави в мен …… Чета, от както се помня, обичам да говоря за книги с хора, които усещам близки по духовност, но никога това не ми е било от изключителна важност. Не ми е било важно да споделям, какво съм прочела, какво по мое мнение е искал да каже лирическият герой и т.н. Напоследък обаче забелязвам, че все по-често надничам в книжни блогове, това може би се дължи на Мери.
Все още се чудя защо и дали трябва да превръщам блога в абсолютна “манджа с грозде”. И чудейки се стъпка по стъпка продължавам да я забърквам /манджата/ …… дано да ме разбрахте, какво имам предвид :)))))

И сега да видим ще се справя или не с първата си “книжна” публикация.

“Хроника на птицата с пружина”

Има книги, които не можеш да преразкажеш, книги, които усещаш по свой си, уникален начин.”Хроника на птицата с пружина” е точно от този вид литература. Харуки Мураками пък е от този вид автори. Или ще се влюбиш в него, като мен, или ще затвориш след първите страници и ще се чудиш, за какво е цялата тази истерия.

Трудно е да се напише, за какво точно се разказва в книгата……за много неща. По един увлекателен начин, с неговия си невероятен стил на писане, авторът ни въвежда в света на Тору Окада и невероятните хора с техните уникални характери и увлекателни истории, които среща, търсейки котката си, а след това и жена си. Тору Окада не е типичният, зает, работещ, винаги бързащ японец. Напуснал е работа и чакайки просветление за смисъла на живота му, се занимава с домакинските задължения, докато чака жена си да се прибере от работа. Една вечер тя не се прибира, от тази вечер започва и неговото приключение. Търсейки Кумико на него му се случват някои, по-скоро нереални неща, среща някои колкото реални, толкова и нереални персонажи. Дните и нощите му започват да се люшкат някъде между реалността и съня. И всичко това е описано по един начин, който буквално те вкарва вътре в книгата. Границите на времето са размити, а сюжетните линии са толкова различни и нещата уж се случват случайно, а в същото време са заплетени едно с друго. Сюрреалистичното е преплетено с баналното в съвременния живот.

В “Хроника на птицата с пружина” Мураками ще ни “запознае” с проблемна тийнейджърка с мания към болести и техните истории. С жени с имена на острови, които посещават  главния герой в сънищата му толкова често, колкото и в действителността. С политик, от тези които са ни добре познати в България. Ще се срещнем и с един ветеран от войната, който ще ни накара да се поровим в историята и който ще ни разкаже за ужасни неща и за един кладенец. Кладенец със статут на отделен герой в романа.

Да не забравим заглавието, то се отнася за странна, невидима птица, чийто писък, предвестник на нещо лошо, се повтаря от корица до корица.

В романа с лекота са представени картините, които не само изникват пред очите, но и усещанията, които носят със себе си.

Объркващо е, знам. А има още, още истории, още персонажи.

Вместо заключение, ако сте стигнали до тук :))))), ще ви помоля да споделите с коментар, дали съм се справила с така нареченото ревю! Вълнувам се ужасно много с тази публикация, а вашето мнение наистина е важно за мен!

Поздрави,
Кристина!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s