Untitled

Привет, момичета!

Преди време ви бях споделила, че понякога пиша стихове. Не претендирам, че са добри или правилно написани, ако изобщо може да се каже, че има правила при писането им.
И ако не в любимата ми неделя, то кога ще споделя частица от себе си тук 🙂

Стихчетата ми са винаги безименни и писани на един дъх за няма и пет минути. Никога не ги поправям, вдъхновението изчезва бързо, както и се появява 🙂 Обикновено са написани на хвърчащи листове, които често губя.

Та ето го и безименния ми неделен пост.

1

Да се завърнеш там, където времето е спряло,
а утрото зората изпреварва.
Да се завърнеш там, където на люляци мирише
и във въздуха носи се вълшебство.
Да се завърнеш там, където клоните ги няма,
но още носи се тайният им шепот.
Да пристъпиш плахо в днешния ден,
но да вървиш върху изчезнали пътеки.
Да пристъпваш бавно върху сухи клони,
но да вървиш върху трева зелена.
Да усетиш аромата на миналите дни и
да се завърнеш там, където  няма суета.
Да се завърнеш там, където времето е спряло.

IMG_20150516_111453

Поздрави, Le Soleil ❤

Advertisements

2 thoughts on “Untitled

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s